|
|
| Вечната раздвоеност... Двете риби "рядко" са в сговор помежду си. Най-често едната "пържи" другата в тигана на съмнението. И за да изглежда, че пет пари не дава за другата, и помага "твърдо гориво", а и като премрежи око, по-о-о-чти не я вижда. Но другата, останала без глас от "жегата" в тигана, с жест не и остава длъжна. А и най-вероятно те още утре ще си разменят местата. Което и свата . Постоянно. Вечната раздвоеност - материално - идеално, физическо - психическо, ад и рай, светлина и мрак. Това е природата на ума - за да разбере, трябва да раздели, да отдели едното от другото. Така се е зародило съзнанието, а с него и съмнението... Благо и проклятие... В мига, в който Адам и Ева са се осъзнали като отделни същества от останалия свят, са скочили и с двата крака в Ада - не Бог ги е изгонил от Рая, те сами са избягали. Изходът? Общо взето лесно се задават въпроси, но трудно им се отговаря. И все пак има тънка нишка и тя води към извода, че всеки сам трябва да намери пътя си. Последните думи на Буда били" Бъди светлина на самия себе си"! |