Зодия Рак

""Човекът е човек когато е на път"(П.Пенев), само че най-често сме на 
кръстопът.
Едновременно сме не само Рак, но и Орел и Щука. А и само Рак да бяхме-
единият крак дърпа напред, другият назад, едното око - нагоре, другото - 
надолу, а като капак - компасът ни е не с един а с четири "севера". И за да 
бъде какафонията пълна - стрелката сочи пета посока.

Вечните въпроси - Накъде? Защо? Кога? Кой? Как?
Не знам защо, но имам лошото подозрение, че въпросите са винаги повече от 
отговорите. И дали отговорът е в мен или вън от мен? Има ли разлика между 
"вътре" и "вън"? Ако има - каква е? Ако няма - защо е?...

Който търсел - намирал. Ако намериш нещо, каква е гаранцията, че е това, 
което си търсил. Все въпроси, въпроси... Докато накрая заприличаш на една 
голяма въпросителна.
Древните твърдят, че можеш да получиш отговорите на всички въпроси едва 
когато питащият се слее с питането и те изчезнат. Тогава получаваш 
отговора... Ами...? И ето отново въпрос, отново на кръстопът.
А може би това е отговорът на всички въпроси - че отговор няма, че животът 
е една велика мистерия, която не се побира в никакви философии, доктрини, 
идеологии, че Животът може да бъде изживян, но не и обяснен.