|
"Телеца" в позата на "Мислителя" на Роден философства върху глобалните проблеми(или си ги мисли за такива), но не умее да пренесе нещата от света на теориите в света на практиката, дели нещата на висши и нисши(битови) и трагедията му е в това, че никога не успява да ги свърже в едно цяло.
Понякога може и да се запита:"Защо знам толкова много, а мога толкова малко?" Ветровете, духащи в главата му, могат най-много да подсушат бельото, но не и съзнанието му. Безобидното "дървен философ" за него е кръвна обида, действаща му като червения цвят. Защото той е убеден, че наистина е философ, но в никакъв случай и дървен.
Тежко ви и горко, ако прекалите пред него с червения плат
|
|
Древните са казали:"Човече, опознай себе си и ще опознаеш целия свят". И като всяка препоръка(те са като рециновото масло) - лесно се казва, трудно се прилага. Защото преди да опознаеш себе си и света, трябва да разбереш как точно става "познаването". Да разбереш самия механизъм на познаване, т.е. човешкия ум. Зашото въпреки колосалните разлики между аборигена и гения, те имат общи принципи във възприемането на света и себе си.
Това, че хората имат мисли, още не значи, че имат и мислене или както бе писал един хуморист: "Винаги има какво да се мисли, но не винаги има с какво".
|